1. “Не може да се отглежда дете, без в даден момент да се премине през някакъв симптом. За родителите той често е обезпокоителен, тъй като детето инвестира в него безплодна енергия, която те не могат ясно да разтълкуват. От своя страна детето по този начин освобождава напрежението, което го мъчи, и прави това по-успешно, когато родителите се притесняват по-малко.”
2. Ние поставяме на децата си много от своите напълно излишни изисквания, които нямат никаква морално възпитателна стойност. Нека оставим детето възможно най-свободно, без да му налагаме безсмислени правила. Да му оставим само рамката с най-необходимите за неговата сигурност правила и когато се опита да ги наруши, то ще установи от опит, че са неизбежни, а не са направени просто „за да го тормозят“
3."За да чувстват сигурност, децата се нуждаят от ограничения, но само такива, които се отнасят до реални опасности и чието нарушаване би застрашило целостта на техния или чужд организъм. Това, че не може да прави всичко, което пожелае, не означава, че не може да изразява своите желания, радости и болки."
4. Какво значение има например дали ще си изяде десерта в началото или в края на вечерята, дали ще си сложи пуловера или гащите наопаки, дали ще си завърже обувките? Ако не обръщаме прекалено голямо внимание, един ден то само ще се поправи, когато това го подразни.
5. Капанът в отношението между родители и деца е невъзможността да се признаят истинските потребности на детето, една от които е свободата. Дали си е изяло всичко, дали се е изакало — семейството се занимава с тези неща, но по-важното е да се даде сигурност и самостоятелност на детето възможно най-рано. То има нужда да се чувства „обичано, докато става“ все по-уверено в пространството, от ден на ден все по-свободно, да бъде оставено да изследва чрез своя личен опит и взаимоотношения с връстниците си.
6. Доверието между родители и деца трябва да бъде взаимно и пълно. Всяко дете има доверие на своите родители, но обратното е рядкост. Това започва от люлката, още с научаването на детето да хваща и да се движи, съпътствано от търпеливо внимание към неговата нарастваща самостоятелност, във ведра атмосфера и с разяснения за действията на възрастния, които то толкова старателно наблюдава и желае да имитира.
7. Децата много бързо разбират (преди всичко интуитивно) какво се случва. Несъзнателно те знаят всичко. А когато нещата бъдат изречени с думи, отговарящи на въпросите им, те вече са наполовина възприети.
8. Детето не е предмет или животинче, с което да се забавляваме, а бъдещ мъж или жена. Виждаме как някои майки пошляпват или се карат на децата си, а след това ги галят, за да ги утешат. Те изземват обичта си, после я връщат обратно и детето вече нищо не разбира — правилата за общуване стават хаотични. Майката може да каже: „Обичам те и именно защото те обичам, съм ядосана; карам ти се, защото си направил нещо неприятно за мен или опасно за теб.“ Тук отново думите са по-важни от милувките, крясъците и ударите.
9. В кухнята или в поддържането на дрехите, стаята и къщата момчетата и момичетата могат да се включват много по-рано, отколкото смятат майките им, които прекалено дълго запазват навика да „обслужват децата си във всичко“. Децата са по-добре подготвени за живота, ако са способни да се справят и да участват в ежедневните задължения, доколкото е по силите им и без да се издребнява.
10. Понякога братята и сестрите се бият. Вие не сте видели нищо, а малкото пристига разплакано: „Тя ме удари, боли ме!“ Ако наистина го боли, трябва да се погрижим за него и да му съчувстваме: „Тя ли ти причини това? Горкичката, не е преценила силата си и това, че си по-малък и слаб.“ Пристига нападателката: „Той ми пречи, взема ми нещата…!“ Отново съчувстваме: „Вярно е, че нямаш брат, с който съжителството е приятно, нито подходяща за теб сестра, с която да играеш.“ Все пак не трябва да отсъждаме правото нито на единия, нито на другия — накрая всичко се нарежда.