Франсоаз Долто
Вероятно някои от Вас са чували за Франсоаз Долто, други са чели книгите, а на трети им предстои да разберат повече за нея. Доктор Франсоаз Долто е детски педиатър и психоаналитик, направилa открития от световна величина в детската психоанализа, основател на Френското общество по психоанализа и създател на първото споделено пространство за деца и техните родители „La Maison Verte“ или “Зелената къща”. Позната още като „доктор по възпитание“, Долто има зад гърба си над 40 научни труда, десетки заглавия, едно от които „Каузата на децата“ – в тази книга обобщава всичко, на което посвещава живота си.
Зелената къща на Франсоаз Долто
През недалечната 1979 година Франсоаз Долто отваря първото по рода си споделено пространство за деца и родители или техни роднини, наречено „Зелената къща“. Мотивирана от факта, че много деца започвали да боледуват често след тръгването им на ясла или детска градина, решава, че трябва да създаде междинен етап между семейството и градината – място, което позволява на децата да приемат и изживеят промяната положително и да се адаптират по-лесно в яслите и детските градини.
В сърцето на Париж, „Зелената къща“ се различавала от всички други със своята атмосфера и нестандартни за тогава практики. Децата можели да прекарват по няколко часа в „Зелената къща“, като едно от условията било и родителите им да бъдат там. Другото условие гласяло възрастните винаги да се обръщат към всяко дете, а не към майка му, дори и ако то все още не можело да говори.
Друга съществена разликата между „Зелената къща“ и всички други центрове била в липсата на стриктно следване на часовете и учебните програми, а също и пространството за родителите, където да създават диалог с децата си в спокойна атмосфера.
До тогава отношението на възрастните към най-малките деца (до 3-годишна възраст) било много по-различно, от това, което ние имаме днес към мъничетата. Често хората смятали, че децата, които все още не можели да говорят, им липсвала интелигентността да разбират възрастните.
Съществуването в социум винаги е било в баланса между личната свобода и определени общовалидни правила. В „Зелената къща“ детето можело свободно да си избере занимание/играчка, но спазвайки няколко правила: ако иска да играе с вода, трябва да си сложи престилка, ако иска да кара колело, трябва да излиза от червената маркировка. Тези правила са прости и логични: без престилка, дрехите ще се намокрят, карайки извън маркировката, би създало опасност за другите деца, които играят. Децата се научавали бързо и съзнателно започвали да следват тези правила.
За няколко години идеята за ранна социализация доказала своята ефективност в няколко „Зелени къщи“ из Франция, а скоро след това се разпространила в Швейцария, Белгия, Испания, Русия и Япония, а към днешна дата „Зелените къщи“ са из целия свят.
Център за деца и родители “Green Apple”
Създаването на нашия “Green Apple” център и изборът за името му, се зароди благодарение на вдъхновението, с което Франсоаз Долто вече десетилетия зарежда безброй хора по света, включително и нас. Ябълката като един от символите на знанието и не на последно място една идентична кауза, тази на нашите деца.
Философията и методите на Долто са възприети и адаптирани в нашата програма по ранно детско развитие. Родителите са свободни да участват заедно с децата във всички наши активности и да бъдат до тях по време на целия им престой в центъра. Всяко дете получава нужното му внимание, поощрение и уважение, като се стремим да не оставяме нито един въпрос без отговор, да стимулираме любопитството и креативността дори на най-малките. Класовете от по 6 деца ни позволяват да се съобразим с нуждите на всеки, да общуваме по-пълноценно и да създадем спокойна и приятелска атмосфера. Центърът ни работи и с едни от най-добрите психолози като с постоянно присъствие е д-р Галина Кабаджова, доктор по психология и преподавател в СУ “Климент Охридски”.
За всеки, който иска да прочете повече и да се запознае с великолепните книги на Франсоаз Долто, нашият екип препоръчва “Каузата на децата” (1985), “Когато се появи детето” (1990), както и “Основни етапи на детството” (1994).